Between Hope and Desperation

Япония си е създала безукорната репутация на една от най-развитите и най-сигурни и спокойни страни в света. Когато се каже “Япония” повечето хора си представят планината Фуджи, цъфтящи вишни, достолепно изглеждащи самураи, безкрайно високи небостъргачи и чисти спретнати улици, високотехнологични цехове и офиси и огромни маси добре възпитани дребнички японци. Феноменалният й икономически успех, високият стандарт на живот на населението – всичко това говори за уредена страна, където престъпността е под строг контрол. Държавата се гордее със своите постижения и поддържа тази представа като всяка година оповестява едни от най-ниските стойности на престъпност в света (Делът на убийствата през 2002 е 1,2 на 100 000 души,най-нисък дял сред развитите страни).  Но напоследък тази идилична картина е застрашена. В последното десетилетие Япония е все по-често разтърсвана от шокиращи новини за деца и младежи, извършили тежки и по-леки престъпления. Доскоро примерните японски ученици все по-често проявяват фатални склонности към грубост и насилие, с което изправят родителите и обществото си пред един тревожен нов проблем, доскоро считан за характерен единствено за САЩ – младежката престъпност. Медиите едва успяват да отразят всичи прояви на този феномен и всяват още по-голям хаос и тревога сред обществото. А обществото се пита “Какво става с младите днес?”. Проблемът се оказва наистина сериозен и наболялата му актуалност изисква внимателен анализ на причините и факторите за възникването му, на разностранните му проявления и на възможните начини за справяне с него. Целта на настоящия реферат е да хвърли известна светлина по въпроса, без да претендира за  абсолютна  изчерпателност.

  

            Тъй като формите и проявленията на престъпността сред младежите варират от сравнително по-безобидното, но потенциално опасно отегляне от света, наречено hikikomori, преминават през училищния тормоз ijime, включват по-сериозните избухвания и грубости- mukatsuku и kireru и достигат до фаталните тежки престъпления като грабежи,палежи и убийства, за настоящият реферат ще бъде трудно да обхване всички тях. Затова ще се спрем предимно на онези аспекти от детската и младежка престъпност, които с най-голяма сила тревожат обществото, а именно по-сериозните престъпления от индивидуален и организиран характер. Ще опитаме да изясним причините за тези тежки социални отклонения и ще дадем примери за такива прояви. Да намерим решение на проблема би било невъзможно, но можем поне да опитаме да разберем сериозността му. Ще опитаме да докажем, че японското общество е изправено пред тежък въпрос, чието разрешение е все още твърде неясно, а резонността на проблема откликва и във всяко друго общество в света.

 

1. Социалната реалност – преди и сега. Къде се крие причината за престъпността.

 

1.1.  От поколение, което се е трудило усърдно, към поколение, което си има всичко

След войната японското общество с всички сили се заема да възстанови икономиката и достойнството си. Младите, макар и от поколение на разочаровани националисти, се  “взимат в ръце” и започват да прекарват дълги работни часове в офиси и фабрики, за да подобраят ситуацията и да помогнат за бъдещето си. През 60те и 70те години на миналия век Япония е в нечуван разцвет, има бум на раждаемостта и обществото ликува, най-сетне вън от кризата. По това време          сравняват обществото със семейство, всички са сплотени, грижат се едни за други, родителите възпитават старателно децата си, а децата са примерни ученици и работници. С настъпването на деветдесетте, поколението деца на рaзцвета са вече възрастни със свои деца. Те са свикнали да работят усърдно, както ги е учило семейството и обществото им. Бащите са отсъстващи, трудят се от зори до мрак в далечни офиси и се прибират у дома с последния влак, когато децата им вече спят. Те нямат авторитет в семейството си – съпругите и децата им ги наричат “голям боклук”, седящ пред телевизора в неделя. По този начин семейното общество на Япония сякаш се разпада, семействата не са сплотени и липсва грижа и внимание към децата.Родителите обаче доставят необходимата прехрана и се грижат за лукса, с които семейството е свикнало, като по този начин създават една нова ситуация за децата си. Отрочетата на богатото общество вече не виждат смисъл в работата и усърдието, защото вече си имат всичко на готово. Този феномен на ‘мързеливото поколение” може да бъде счетен за част от проблема с престъпността.

 

1.2.  Икономическата рецесия от 90те като причина за криза в ценностите на      обществото

Със “спукването” на “балона” на икономиката, японското общество е изправено пред криза, която има пряка връзка с поведението на младежта. Преди кризата и деца и възрастни са наясно, че с усърдие, сериозно учене и добро поведение човек си намeри хубава работа за цял живот, уреден е и може да се грижи за семейството си. След кризата тази дотогава проста истина вече не е дотам валидна. Младите осъзнават, че сериозното учене вече не е в състояне да им гарантира сигурност в бъдеще. С осъзнаването на този факт се стига до едно “ обезверяване” , до разочарование в обществото, до криза на ценностите на младите. Те вече не поставят образованието и примерното поведение на пиедестал. От друга страна за тях все още се грижат заможните родители и те не могат да осъзнаят  сериозността на икономическия проблем, пред който са изправени. Допълнителен проблем се създава и от факта,че покрай кризата има спад  на раждаемостта,  и застаряване на населението. Статистиките за престъпността изглеждат добре до голяма степен защото в сравнение с предишни десетилетия има и по-малко деца. Националната полицейска агенция дава данни, че насилието от организирани групи е спаднало с 75%, или 76,453 случая по-малко на младежка престъпност през 1996 спрямо 1986. А през 2005 нарушенията а закона са спаднали с 12% спрямо предходната година. Това несъмнено се дължи на по-малкия брой деца.  Така сравнението е необосновано, а обществото все още не реагира, защото статистиките не го тревожат.

 

1.3.  Образованието – предизвикателството пред младите в Япония

 

Япония винаги е била една от страните с най-високо качество на образование в света. Децата от България, например, се изумяват като чуят, че японските им връстници учат по 10-11 месеца в годината, по цял ден. И действително, в Япония образованието е поставено на пиедестал и до сега. Там майките получават висшето си образование,за да възпитават по-добре децата си. Децата са подложени на стреса от приемни изпити още от най-крехка възраст. Те посещават всякакъв род извънкласни клубни занимания, и допълнително ходят и на подготвителни частни училища, за да си подсигурят вземането на изпитите, които са невероятно трудни. За да подготвят уроците и домашните си за другия ден, повечето деца стоят будни до среднощ. Такава една стресираща ситуация непременно води до проблеми, които могат да намерят най-различни проявления. Стресът се засилва и от самата обстановка в училище, където учителите водят “досиета” за учениците си, а всяко различие от съучениците, било то на външен вид или по характер, може да доведе до ужасяващото ijime. Някои деца реагират на стреса като се оттеглят от училище в дома си и не желаят отново да се връщат. Други извършват насилие над себе си под формата на успешни и неуспешни опити за самоубийство.Тези проявления сами по себе си са достатъчно тежки и сериозни, но на тях няма да се спираме по-подробно, макар и да заслужават свой дълбок анализ. Ще обърнем вниманието си към третия тип деца. Тези, които пренасят агресията си навън, било то към родители, сред приятели, към обществото. Разбира се, тук е мястот да се отбележи, че съвсем не всички деца са престъпници. Повечето японски ученици са невероятно добре възпитани. Изследване на Hakuhodo Institute of Life and Living разкрива, че 76.3% от децата от четвърти до осми клас действително се радват да ходят на училище и взимат образованието си присърце. И все пак, тревожен е фактът, че остават цели 23.7% от децата,за които нещата не са наред и за тях има проблем.

 

1.4 Медиите като фактор за “вдъхновение” на кризата и за усилване на тревогата от нея

 

През последното десетилетие медиите все повече играят значима, дори най-значимата, роля в оформянето на съзнанието и поведението на младите. За съжаление не може да се каже, че те са се справили особено добре. Насилието се проявява почти във всеки вид медия, а младите само гледат и възприемат. Съществуват безброй много примери – манга, изобразяваща жестоки сцени на насилие, включително палежи, изнасилвания и кървави убийства; интернет-игри с насилствена тематика, филми с реалистични образи на жестокост, книги, описващи в детайли преживяванията на престъпници – главни герои. Всичи тези източници несъмнено “вдъхновяват” до голяма степен по-лабилните,скучаещи и затормозени младежи да осъществят тайните си фантазии. От друга страна, родителите и обществото с нищо не порицават този вид медиини жестокости. Вече е нормално отсъстващият баща да се прибира у дома с манга с насилие по страниците, за децата това е нещо обичайно.

 

 Например, през 2004 с най-престижната литературна награда в Япония, “Акутагава”, е била удостоена книгата “Snakes and Earrings” на 20-годишния писател Хитоми Канехара. В книгата с детайли са описани младежката апатия, сцени на секс и насилие. Тези теми са сред любимите на младите, а фактът,че книгата е наградена вече говори за сериозна криза в обществото.

Сцена от филма “Battle Royale”, сдобил се с огромна популярност и мрачна слава.

           

Друг пример за насилието в медиите е получилият огромна популярност филм “Battle Royale”. Още в първите петнайсет минути от филма куп младежи са убити по десетина различни зверски начина. Сюжета разказва за един клас съученици, изпратени от злия си учител на самотен остров, където им е заповядано да се убият едни други с арсенал от оръжия, докато не остане само един оцелял. И те се подчиняват на заповедта с ужасяваща охота. Политици и интелигенти се опитват да забранят филма преди излъчването му, но така само подклаждат интереса към него. Обществото и особено младите, създават истински култ към филма. Той е създаден по манга комикс, и някои от непълнолетните зрители съобщават,че са “разочаровани” от филма заради много по-малкото реалистичност и кървища, показани в него, в сравнение с комикса. Това сочи,че младежта вероятно е дотолкова свикнала с насилието, че вече не се впечатлява или плаши от него. Интересно за филма е, че не е първи опит на някой млад и неопитен режисьор, а е създаден от тачения Кинджи Фукасаку, 70-годишен, един от майсторите на японското кино. Филмът вероятно е неговият начин да покаже проблема на обществото, макар че го прави по изключително брутален начин.

 

            И все пак интернет си остава най-въздействащата върху младите медия. С него

те могат да прекарват часове, далеч от контрола на родителите си, защото го ползват и от мобилните си телефони, разглеждайки на свобода безбройни сайтове с насилие; форуми, където други млади обсъждат различни престъпления и т.н. и т.н.

 

Там също е пълно с кървави манга комикси и анимета с насилие, от типа на “Gunslinger Girl”, един от многото, в които се разказва за невероятни момичета-киборги-убийци, облечени в миниатюрни полички.

 

Младите са несъмнено повлияни от насилието, представено като нещо симпатично и стават безразлични към реалната му сериозност.

 

Разбира се в интернет има и други, по-груби сайтиве и образи, които не по-малко повлияват на младежката култура и докато преди няколко години беше сладко как си боядисваха косите и се държаха странно, сега вече се превръща в проблем на насилие и престъпност.

 

Не можем да прехвърлим цялата вина на интернет и филмите, но е ясно, че те оказват влияние върху формиращата се детска психика, а за някои деца това се оказва пагубно.

Другият сериозен аспект на медиите, с които те влияят на общественото мнение е отразяването на престъпността. Почти всекидневните репортажи за убийства, изнасилвания и жестокости, извършвани от младежи, са изправили обществото “на нокти”. Действително, броят на подобни престъпления се е увеличил в последно време, но медиите “раздуват” проблема до огромни мащаби, с което създават хаос и тревога сред родителите. По-интересното е, че се отразяват предимно изненадващите случаи на тихи деца, избухнали ненадейно и прекрачили границата. А реалността е, че тези случаи все пак не са най-масовите проявления на детската престъпност. Противоречив е ефекта от подобни репортажи, защото макар и да алармират зрителите, с течение на времето те създават и едно безразличие към повтарящата се новина, а децата виждат метода на убийството и се сдобиват с идеи…     

 

 

2. Младите под стрес – опасността на mukatsuku и kireru

 

Проблемът, който плаши обществото е, че много от престъпленията биват извършвани от най-обикновени, мирни деца, които обаче са “избухнали” по жесток начин. Не е необичайно и за нормалните деца да таят трупащо се напрежение и неудовлетворени чувства. Деца споделят, че такава неудовлетвореност и стаена експлозивност е станала характерна за ежедневието им. Японските младежи дори си имат думи за това : чувството на неудовлетвореност, раздразнителност, обиденост и гняв те наричат mukatsuku, а то потенциално може да доведе до kireru – избухване, проявление на стаените чувства. През 1998  токийският Benesse Educational Research Center провежда изследване сред учениците от седми до девети клас в четири училища в Токио, с общо 1, 235 интервюирани ученици, за да разбере тези две явления.

 

2.1. Mukatsuku – гняв и обърканост

 

Едва 10% от интервюираните казват, че рядко изпитват гняв. Момичетата се оказват особено податливи на гняв и раздразнителност в отношенията с приятелите си. Половината ученици опитват да контролират гнева си, но другата половина го проявяват като хвърлят и чупят предмети или нагрубяват други хора. В по-долните класове думата изразява по-скоро гняв към други хора, докато в по-горните класове описва чувство на вътрешно безпокойство. Това говори, че учениците не са особено наясно с чувствата си и им липсва речник, за да ги изразят правилно. Изглежда, че има връзка между чувството на гняв и неговото външно проявление. 90.6 % от учениците, които казват, че се чувстват гневни всеки ден, проявяват гнева си външно.

 

                2.2 Kireru – избухване

 

Колко често избухват децата? Според проучването 3.7% избухват всеки ден, а 12.9% го правят по няколко пъти седмично. 30% избухват повече от  веднъж месечно. 18.9% твърдят, че никога не избухват, но при 61.3 процента от тях поне един в класа им

избухва.

 

 

 

Таблицата сочи, че за различните деца думата kireru може да има различни нюанси, при всички случаи е трудно да си представим, че около 30% от децата избухват поне веднъж месечно. Учениците описват думата по различен начин – за някои това е да си груб, или отчужден, или обиждащ, да хвърляш шредмети или да си силно разстроен.

Само около 36% признават, че е трябвало да се контролират, а останалите дори твърдят, че е трябвало да избухнат повече.

 

 

 

Таблица3

Честота на избухването X пол

(%)

Често Понякога Рядко Никога Момчета 12.7 34.5 33.6 19.2 Момичета 15.7 37.6 33.6 13.1 Общо 14.1 36.0 33.6 16.3

 

Таблица 2

Какво мислите за избухването си? X пол

(%)

Момчета Момичета Общо Трябваше да се контролирам 40.7 31.0 36.4 Не можех да се контролирам 40.9 49.8 44.8 Трябваше да се ядосам повече 18.4 19.2 18.8

 

                             

 

Необходимо е да се отбележи, че повечето ученици са окачествили избухването като незряла постъпка, характерна са детинството. Особено по-горните курсове го наричат “детска прищявка”. За тях е и характерно, че по-рядко избухват.

Повечето ученици казват, че избухват заради фактори от ежедневието- например, липса на сън или некомфортност в училище или у дома.

Физическо и душевно състояние X честота на избухване, %

(%)

Почти всеки ден Няколко пъти седмично Венъж или два пъти месечно Няколко пъти досега Никога Твърде зает 52.4 29.9 15.2 16.5 15.8 Разстроен от дреболии 44.2 35.2 17.9 17.2 14.2 Чувствам се зле 33.4 16.8 8.9 9.0 11.1 Не спя добре 25.6 16.1 10.6 7.7 8.8 Гневя се, когато не ме вземат сериозно 41.9 21.9 9.5 10.7 6.6 Лош апетит 14.0 6.5 4.5 5.3 3.1

 

Повечето деца отдават гнева и неудовлетвореността си на липсата на приятели, които да ги изслушват и да ги подкрепят.

За възрастните проблема е необясним, но фактът е, че той се случва все по-често и мнозина специалисти отдават насилиети у някои деца именно на липсата на роднини и приятели, на любяща среда, в която да се чувстват защитени и обичани.

 

3. Децата, които стават престъпници

 

Сред гореспоменатите избухващи деца не всички са опасни, но малкото, които престъпват границите стават наистина зловещо опасни. Ето няколко примера за младежката престъпност:

* 1997 Кобе. Четиринайсетгодишен младеж убива и обезглавява 11-годишно умствено изостанало дете от своето училище. По самурайски обичаи на отмъщение, то оставя главата му на портата на училището с писмо, в което обяснява, че действията му са протест срещу задължителното образование.  

*1997 Токио. 17-годишен отвлича автобус и фатално ранява възрастна жена.

* 1998 Осака. 13-годишен убива с нож учителката си и дава начало на серия убийства с нож.  

* 1999 Аичи. 16-годишен наръгва приятелката си, която искала да се разделят.

* 2000 Аичи. 17-годишен атакува и жестоко ранява възрастен мъж и наръгва жена му около 40 пъти. На полицията казал: Sonna shigoto ni keiken ga takusan arimasu –бил доволен от придобития опит.

*2004 Сасебо. 11-годишно момиче влиза в клас окъпано в кръв и при въпросите на съученици и учители хладнокръвно отговаря”Това не е моята кръв.”. Оказва се, че в съседната празна стая лежи тялото на 12-годишната й приятелка, с прерязано гърло. 11-годишното момиче признава, че я е убило заради “зъбатата й усмивка”, и че е повлияна от филма “Battle Royale”.

            Това са само малка част от случаите, шокирали общесвеността. Случаите на насилие на теритирията на училища са се увеличили петкратно през последното десетилетие, като през 2002 са били 29,300. Вестник “Mainichi” предупреждава, че училищните дворове са се превърнали в “бойни полета”.  Към тези жестокости се прибавят и серийните случаи на младежи, пребиващи възрастни хора по гарите, както и изнасилванията, извършвани от малолетни и непълнолетни. В периода 2003-2005 година има около 400 случая на тормоз по гарите, а през 2005-2007 по гари са извършени 21 изнасилвания и 13 убийства. Според вестник “Yomiuri Shinbun” през 1999 престъпленията, извършени от младежи са били повече от тези, извършени от възрастни. През 2000 броят им се е удвоил, като едно на всяко 36 деца е извършило престъпление. Това приблизително означава, че във всеки клас в японско училище има по един престъпник. Вестникът отбелязва в редакторския си коментар, че “ японската младеж тотално е загубила умението да различава добро от лошо”.

            Този род детска престъпност бива проявена от деца, жертви до голяма степен на комплексни обществени фактори, лабилни и търсещи своеобразен отдушник на натрупаното напрежение. Ако го правят само със странни прически и донякъде грубо поведение, би било приемливо, но когато напрежението им се освобождава под формата на престъпления, това е сериозен проблем.

 

            4. Организираната младежка престъпност – bosouzoku

 

Когато проблемните деца  търсят отдушник на стреса си обикновено се случват лоши неща. Един от начините да “си намерят мястото” за тях е да се присъединат към младежките банди на мотори, така наречените bosouzoku. Макар самотните, уж нормални деца, които изведнъж избухват и извършват престъпление да привличат най-много медийно внимание, статистиките сочат, че по-голямата част от тежките убийства, палежите и грабежите са дело на тези организирани банди.

Националната полицейска агенция съобщава, че през 1999 бандите са били отговорни за повече от 80% от цялата младежка престъпност. НПА  съобщава още, че поне 40% от bosouzoku бандите са част от по-мащабната мрежа на Yakuza- японската “мафия”. Знае се, че голяма част от парите, спечелени чрез рекет от Якудза са заработени от бандитите на мотори. Проблем се оказват все по-честите набези на младите гангстери, които преди години просто са обичали да се возят нощно време на моторите си, а днес са престъпници, тероризиращи мирното население. Това се обяснява донякъде със спада на раждаемостта- експерти твърдят, че преди е имало повече деца, а оттам- повече членове на дадена банда. Тоест, когато две големи банди се срещнели те не влизали в бой, заради страха си от многочисления противник. Напоследък обаче има по-малко членове и на тях им се налага да доказват превъзходатвото си не с брой, а с юмруци и оръжия.

Отскоро гангстерите започнали да приемат помощта на Якудза, за да се справят с вражеските групи, а в замяна вършели “мръсната работа” на мафията. Така станали все по-опасни и замесени в организираната престъпност. Полицията  провежда безуспешни акции да се справи с бандите и да залови членовете им, тероризиращи обществото.

            Бившият член на банда, “О” , на 21 години, обяснява, че за ситуацията е виновно училището, обществото и семейството. Той говори за това как баща му е биел майка му, и това просто го е принудило да излезе от дома си и да скита по улиците: “ Не съм искал да ставам член на бандата, но те ме увещаваха много дълго, а аз просто не исках да съм си вкъщи.” О казва, че не харесва побоя и другите жестокости, харесвало му е само да кара мотора си по пустите нощни улици. През лятото на 1997 бандата му пребива до смърт невинен човек, а той като лидер бива подгонен от полицията, която го хваща три месеца по-късно. Тъй като е малолетен, е изпратен в поправителен дом за 16 месеца с присъда убийство. Зададен е бил въпроса дали по-строги закони е нямало да спасят живота на жертвата, но О отговаря “Не бях там заради закона, бил той строг или не, бях там, защото не исках да бъда на едно друго място, а нямаше къде иначе да отида.” Според Йоширо Огава, друг бивш член на банда, проблемът се състои в това, че на обществото вече “не му пука”. Огава казва, че навремето дори бабите по улицата можели да зашлевят непослушно дете и да го “вкарат в правия път”, а днес никой не предприема нищо, всички са просто твърде заети.

 

            5. Обществените предложения за подобрение на ситуацията

 

Япония е разтърсена от тази вълна на престъпност и макар и в шок, се отпитва да се справи със ситуацията. От началото на този феномен, през деветдесетте години, различни методи са били обсъждани и прилагани.

           

След случая на обезглавяването в Кобе през 1997 веднага са предприети мерки за предотвратяване на подобни жестокости: за само около три седмици медиите са се цензурирали и са изрязали всички насилствени образи от филми и предавания, особено такива, в които е имало сцени на насилие с ножове. Вестникарските будки са се съгласили да изтеглят броевете на младежкото списание Bubka, известно със снимки на насилие и секс. Но и то било скоро възстановено. Правителството задължило печатарите да отделят по-непристойните материали от вестниците и списанията в секция за възрастни, но и това правило не се спазвало съвестно. Първият обществен опит да се превъзмогне проблема се оказал безуспешен, защото не намерил отклик в самото общество.

 

За основна част от проблема на младежката престъпност се вини съдебната система, която доскоро е съдила младежите под 20 години като непълнолетни, и тогава дори да са извършили най-жестокото убийство, те не получават адекватно наказание. Много политици обясняват това, че не понижават възрастта на пълнолетието, със загрижеността си за изборния вот. Но по този начин излиза, че в Япония ако си тийнейджър, може спокойно да си извършваш дори убийство. Все пак възрастта за осъждане на криминално проявенитедеца като възрастни пада от 20 на 16 години през април 2001 и има предложения за допълнителното й понижаване на 14 години. Дали тези законови мерки ще дадат резултат е все още под въпрос, но при всички случаи е добре за държавата да има правилните закони в борбата си с престъпността.

 

Освен законите, начини за справяне с проблема са и предложенията на специалисти психолози за консултиране и терапия на проблемните деца, преди те да са избухнали. През 2001 в Кавасаки е проведена кампания за консултиране на всички деца в местните училища, в резултат от нея говорител на Здравния Департамент обявява, че ситуацията е “спешна” и потенциално опасна. Създаден е фонд за набиране на средства за построяване на детски психологични и терапевтични центрове, където да се оказва помощ на децата. Проблемът е, че обществото не разсъждава за връзката между престъпността и психиатрията като професия. Сред всичките 42 държавни болници в Япония единствено в Нагоя, през 2001, е бил открит департамент за детска психиатрия. Шуджи Хонджо, професор в този департамент, заявява, че проблемът е в липсата на специалисти. Има едва около 100-тина лекари в областта, а в държавните университети дори не се предлага специалност, свързана с детските психологични проблеми. Проблемът може би се дължи на факта, че обществото не обича да се говори за деца-луди, а и не уважава специалистите-психиатри, колкото останалите лекари. Професор Хонджо твърди, че към всяко дете трябва да се подходи внимателно, в съответствие с нуждите му, а за това са необходими много специалисти –консултанти, терапевти и психиатри. Професорът обобщава, че общественото мнение профанизира проблема като го приписва само на отделни фактори, без да погледне общата картина, че вината се хвърля върху отделните “луди” деца, без да се вземе предвид тревожната  тенденция сред всички млади.

 

След законовите и психоаналитичните начини за справяне с отклоняващото се поведение, като неизбежна необходимост се отличава и обществената подкрепа. Самото общество от семейната клетка и нагоре трябва да се реформира. Д-р Шизуо Мачизава, специалист психиатър, провел изследване на хаотичното младежко поведение и заключава, че обществото е до голяма степен отговорно за проблема. Той предлага като решение “завръщане към изначалните морални принципи” – необходимостта да се превъзпитават традиционните японски ценности на дълг, лоялност, уважение. Като втора стъпка предлага реформиране на бизнеса, с цел той да си възвърне следвоенния подем и да предложи бъдеще на младите и стимул за образованието им. И още, изразява се необходимостта младите да разширят хоризонта си, да излязат от стаите си, изпълнени с депресия и насилни фантазии, да спортуват, да общуват в реално време и пространство помежду си, да се отворят към света и световната младеж посредством изучаването на чужди езици и посещението на различни държави. И накрая, съветва се да има връзка между поколенията, да се възобнови обществената подкрепа към децата, да се намери баланса между модерните технологии и традиционните ценности.

 

                                                   *             *              *

            В заключение, изказаните дотук проблеми разкриват само малка част от цялостния проблем с престъпността, а гореспоменатите предложения за справяне със ситуацията са все още просто предложения, а не мерки, дали резултати.Очевидният извод от всичко дотук е, че всички инстанции на обществото трябва сериозно да помислят как да преодолеят тази криза на ценностите и да положат задружни усилия. Важно е да се отбележи, че този проблем съвсем не е ограничен в географския ареал на Япония. Цялото световно общество е изправено в различна степен пред същата ситуация и за всички нас е важно да не игнорираме случващото се, а да положим усилия  да се поучим от японския опит и също да вземем мерки срещу загубата на морален ориентир в условията на свръх-модерното ни глобално село.

Източници:

 

1. Stephen Cotterill,  http://www.japanreference.com/cgi-bin/jump.cgi?ID=3489

 

1. Victoria James,  The Japan Times, www.newstatesman.com/writers/victoria_james

 

 

1. Masashi Fukaya, Benesse Educational Research Center, 1998, Kireru mukatsuku

      Monogurafu chugakusei no sekai, Vol. 61.

 

1. Anthony Faiola, Washington Post Foreign Service, http://projects.washingtonpost.com/staff/articles/anthony+faiola/

 

1. Tim Larimer, Time Asia, http://www.time.com/time/asia/features/japan_view/larimer.html

 

1. Velisarios Kattoulas, Asia Pacific Media Services, http://www.time.com/time/asia/features/japan_view/larimer.html

 

1. Raymond Lamont-Brown, “Violence Among Japanese Youth“, http://findarticles.com/p/articles/mi_m2242/is_1615_277/ai_64752230

 

1. Statistic Yearbook of Japan, http://www.stat.go.jp/english/index.htm