Between Hope and Desperation

My award winning Eowyn Essay deserves a place in here

                                               Електра в Еовин

съществуват ли дьлбоки личностни проблеми в Средната земя или опит за психоаналитичен анализ на Еовин  от “Властелинът на пръстените

        Бидейки едно от наи-четените произведения на този и миналия век, “Властелинът на пръстените”  е обект на множество разнородни мнения и анализи от страна на заклети фенове и неодобряващи критици.Мненията градират от “безсмислено фентъзи,способно да навреди на недораслата си публика” до “наи-великото творение на всички  времена,притежаващо дълбок алегоричен подтекст и общочовешки ценностен заряд” . Авторът на настоящата курсова работа не се интересува от подкрепа на едната или другата теза, а единствено от по-различен поглед на това така страстно коментирано произведение. Фактът, че творбата е написана от мъж над средна възраст в първата половина на миналия век (по времето на Първата и Втората световни воини) и че този мъж е бил професор в Оксфорд – една изцяло мъжка общност за времето  си,плюс любовта му към езиците и културата на скандинавските народи (една силно  “мъжествена” нация)  предоставя изобилно поле за фройдистки ( а и феминистки) разбори на творбата. Една критика твърди, че няма никакъв подслой в творбата,че тя не е нищо друго освен забавление,приказка за деца. Самият Толкин отрича да е влагал алегории или скрит смисъл във творбите си като казва,че те са произлезли изцяло от интереса му към езиците. Това може и да е така, но от гледна точка на психоанализата  нищо не е просто такова, каквото изглежда на повърхността и именно от тази гледна точка за автора на курсовата работа представлява интерес да опита да анализира “Властелинът на пръстените”            Сред множеството герои в творбата( един цял измислен свят) съществува образ от особен интерес за много от почитателите, най-вече за почитателките на “Властелинът” – Еовин Роханска. За нея съществуват мнения, че е единственият силен женски образ в книгата, но същевременно много феминистки критици я определят като слаба героиня, нереална жена и лош пример за жените почитателки на книгата. С оглед темата на настоящата работа авторът не се заема да я определя като едното или другото, а цели разглеждането й в малко по-различна перспектива – на натоварен с проблемите на електриния комплекс образ, независисмо дали това е осъзнато от Толкин или не. Дали Еовин е просто силна жена, пленена от обстоятелствата в книгата да бъде това,което е, или е една слаба Електра,която е жертва на типичните симптоми на комплекса и изтласква слабостите си като изгражда един силен Аз, стремящ се да подражава на авторитета на воинския Сврах-аз, с примери за които книгата изобилства -този въпрос се явява основен за курсовата работа,а на периферно равнище, отговорът може да има общо и с проблемите на самият автор като създател на подобен тип героиня – нима електриния комплекс важи и за сър Толкин?  Да започнем от самото начало, както е обичал да прави и Фройд – с детството на бъдещата принцеса-войн. Еовин била родена през 2995. Маика й била  Теодуин, сестра на крал Теоден; баща й Еомунд бил граф на Рохан. През 3002 Еомунд бил убит от орки, а Теодуин се разболяла и умряла не след дълго. Когато осиротели Еовин била само на 7, а брат й Еомер – на 11.Чичо им Теоден,кралят, ги довел в Медуселд(кралския двор), за да живеят с него и сина му Теодред; Теоден станал като баща за племенниците си. Още от този момент започват странните обрати в психоаналитичния профил на Еовин. За разлика от повечето момичета, тя твърде рано е загубила майка си и не знаем дали това по някакъв начин е повлияло по-различно на симптомите на електриния комплекс.Можем само да предположим,че тя е имала достатъчно време да го развие, да изпита завист към пениса и авторитета на бащата и да намрази ролята на майката. Оттук нататък обаче на нея се изпълва вероятно съкровеното желание на малките момиченца – майка й престава да бъде фактор в  живота й. Дали това е наложило в нея чувство на вина за вътрешната си омраза или не е успяло поради крехката й възраст е трудно да се определи, но можем да предположим, че единствено е успяло да затвърди авторитета на пениса или на Свръх-Аз-а. Вярно е и,че и баща й е умрял,което обаче не може да бъде мислено като загуба на този авторитет,тъй като фигурата на бащата бива изместена от още по-авторитетната фигура на краля,който се явава неин чичо, спасител в беда и мощен управник. Още по-силно може да бъде считано действието на електриния комплекс в среда, изцяло съставена от силни мъже – войни.Еовин порастнала и станала висока и красива жена. Имала дълга руса коса и сиви очи. Научила се да язди кон и да върти меч. Много била обичана от народа на Рохан, защото била силна и безстрашна, горда и величествена. На този етап Аз-ът й вече се е сформирал под влиянието на изтласканата й или не дотам завист към пениса и изначалното желание да забременее от бащата и така да стане носител на неговата сила,т.е. да обърне процеса на”кастрацията”, който е необратимо изначален за женския пол. В нейния случай обаче има отново известна разлика – тя не е като повечето момичета,които под влиянието на майката и обществените норми се превръщат повече или по-малко в примерни съпруги и майки – тя няма майчино влияние, а самото роханско общество цени най-много мъжки качества като сила,ловкост,умелост с меча, доблест, лоялност и т.н. Затова не е чудно, че тя възприема тези качества, едновременно за да изпълни обществената воля и ,което е по-важно, да задоволи собствените си изконни желания за оприличаване с мъжкия свръх-аз-ов авторитет.  В този момент можем да заключим,че е настъпил моментът на сублимацията – Еовин е изоставила сексуалните цели,извършена е де-сексуализация в наи-буквален смисъл,защото тя в голяма степен спира да се възприема като жена,а най-вече като “дева-войн”- сексуалната енергия бива ре-канализирана  във вид на войнско умение.През 3014 Теоден се разболял.Изглеждало,че е преждевременно остарял и че умът му бил замъглен.Без знанието на роханци,Грима,съветникът на Теоден, го отровил по заповед на истинският си господар – Саруман,магьосникът,който искал да завладее Рохан. Грима пък желаел Еовин, следил я и я наблюавал. Тя вероятно му била обещана за награда за услугите. Грижата за Теоден паднала върху Еовин. Пет години тя го наблюдавала как изпада във все по-окаяно състояние и се чувствала все по-отчаяна и безполезна. Освен това била разкъсвана между дълга да се грижи за чичо си и желанието да последва Еомер и Теодред във войната по защитата на Рохан. Грима използвал хитри думи,за да увеличи отчаянието й, и Еовин ставала все по- хладна и далечна “ като зимна  утрин ,в която скрежът се страхува да посрещне слънцето”. Всъщност “девата-войн” била принудена от самото общество,което настоявало преди за мъжки качества в нея да се превърне в болногледачка – типично женска роля,  която тя вероятно ненавиждала, макар че именно поради подтика на “мъжкия” дълг я изпълнявала безпрекословно. Още по-голям проблем за нея се явява фактът,че й е отказано правото да докаже формиралия й се Аз като се прояви на бойното поле. Тя, напротив,дори е принудена да бъде обект на нечие сексуално желание, а след сублимацията подобно нещо за нея е вероятно чуждо и мъчително. Нищо чудно, че в такъв момент съвсем загърбила всичко женствено в себе си и станала студена и далечна – напълно естествен механизъм за защита на изградилото се в нея Аз. Всъщност тя защитава женската си слабост като се преструва на силна,студена и непристъпна и по този начин доказва още веднъж болезненото наличие на електрин комплекс.

От тук нататък действието в книгата и в живота на героинята набира скорост.Гандалф, Арагорн, Леголас и Гимли пристигат в кралския двор на Рохан, за да излекува Гандалф Теоден и да получат помощ за войната със Саруман, а впоследствие и със Саурон. Еовин вижда  Арагорн и в нея може да бъде наблюдавана рязка промяна. Предполага се,че тя се влюбва в него. Истината е, че тя само си мисли,че е влюбена в него. Това можем да наречем един псевдо-изход от електриния комплекс. Изход от електриния комплекс наричаме момента, в който момичето стига до социално необходимата идентификация с фигурата на майката. За една жена да се влюби може би е именно момента,в който приема ,че самата тя е натоварена с ролята на майката. Но в конкретния случай Еовин се “влюбва” не в него, а в неговата очевидна “величественост, жизненост и мощ” – всичко онова,което самата тя желае да притежава.Разбира се, Арагорн не е влюбен в нея. Той трябва да се отправи на път през “Прохода на Мъртвите”, за да събере армия и да воюва в последната битка – тази със Саурон на Пеленорските поля, а Еовин ,като единствена най-близка наследничка на Теоден и Еомер,които също се отправят натам за войната, трябва отново пряко волята си да остане и ,като жена,да се грижи за народа,докато мъжете воюват. В този момент,когато отново се отричат сремежите на Аз-а й, тя умолява Арагорн да я вземе със себе си към битка, но той й отказва. На отказа му тя отговаря с думи, които много феминистки използват ,за да защитават женската й сила: “ Всичките ти думи само казват- жена си и мястото ти е в къщата. А когато мъжете загинат с чест в битка, не ти остава друго ,освен да  бъдеш изгорена в къщата, защото тя няма да е нужна вече на мъжете.Ала аз съм от рода на Еорлите и не съм жена-слугиня. Мога да яздя и да се бия с меч, не ме е страх нито от болка,нито от смърт.- А от какво се страхуваш,лейди?- От клетка – отвърна тя – Да стоя затворена зад решетки докато навика и възрастта  не ги приемат, и всеки шанс за велики дела не изчезне отвъд спомен и желание.”Тук,където някои търсят феминистки идеи, можем да открием първо, импулса към саморазрушението, темата за деструктивността, характерна за възгледите на късния Фройд –Еовин пренасочва механизмите на сексуалността към тези на разрухата, защото авторитетите в детството й винаги са принадлежали към културата на войната, на разрухата, на мъжкото. Освен това можем да разпознаем в “клетката” ,от която тя толкова се страхува добре познатият от “Тълкуване на сънищата” символ на женска утроба. С други думи Еовин се страхува най-много  от женствеността си и от ролята си на жена. Страхът й стига дотам,че когато на другата сутрин Арагорн заминава, тя се разплаква и пада на колене, за да го умолява и да изрази болката си – вероятно първата проява на женственост в нея, която обаче отново се дължи само и единствено на непримиримостта на Аз-а й към собствената й женска слабост. В голяма част трагедията на Еовин съвсем не е във факта,че Арагорн я изоставя, а по- скоро ,че рода й, онези,които са определили нейната същност също потеглят,без да я вземат със себе си и по този начин отричат мъжкото в нея,което сами са създали и я обричат насилствено да приеме женска роля. Но дори и по този начин те не успяват да й предоставят изход от електриния комлекс, тя не е готова да приеме ролята си.Затова се преоблича като мъж и тайно потегля заедно с войската на Теоден. На Мери –хобитът,които заедно с нея тайно се включва в битката, но без да рапознае Еовин,която го прикрива – се струва,че младият ездач(Еовин) е изгубил всяка надежда и влиза битка в търсене на смъртта. Вероятно е така ,тъй като в трагичната ситуация на Еовин – истинска жена,която обаче е възпитана като мъж – няма дръг път за спасение от робството на ролята си освен смъртта, тя не вижда изхода от електриния комплекс.Тогава настъпва повратният момент в книгата и в трагедията на героинята – битката на Пеленорските поля. Там тя ,незабелязана от никого, се бие храбро. В един момент обаче чичо й пада повален от Вожда на Назгулите – най –страшния и непобедим слуга на Саурон.. Тя плаче,съкрушена,защото силно е обичала чичо си(нормално-всички момичета много повече обичат мъжкия авторитет в живота си,а Еовин с особена сила) и се изправя срещу Назгула с решителност да умре,но да отмъсти. Назгулът й казва:“-Искаш да ме покосиш? Глупак! Никой жив мъж не може да го стори!Тогава Мери чу звук,най-странен от всички в този час.Изглежда,че Дернхелм(Еовин) се смееше и ясният глас беше като звънът на стомана: -Но аз не сам никакъв жив мъж! Ти виждаш жена пред себе си!Еовин съм аз, дъщеря на Еомунд.Стоиш между мен и  моят господар и род.”Тогава след кратка битка тя наистина унищожава непобедимия Назгул и изпълва пророчеството(подобно на това в “Макбет”) ,че той не може да бъде покосен от мъж. Разбира се, раняват я и почти я убиват, но тя все пак оцелява и бива излекувана от Арагорн,но това всъщност няма значение. Важното е, че изправяйки се пред Назгула по този начин тя сама пред себе си признава ,че е жена.Още повече, това се оказва ключът към спасението на всичко добро в книгата. Реално погледнато предизвикателството( пред който и да е мъж )се оказва крачката към освобождаването от нейния електрин комплекс. Тя ,за да запази и защити рода си(който я е създал като мъж) най-накрая признава,че е жена. Или, за да бъдем още по-лаконични,можем да кажем, че мъжете пораждат електриния комплекс и мъжете помагат да той се преодолее.За окончателното отказванеот бремето на комплекса спомага още един мъж  - наследника на Заместника на Гондор, Фарамир.Той,болен като нея,загубил близки хора и винаги чувствал се по- различен от средата си подобно на нея, я разбира по-добре от останалите мъже в обкръжението й. Фарамир успява да разбере мъката й от бремето на женствеността и осъзнава пръв,че любовта й към Арагорн е само желание самата тя да бъде като него.Влюбва се в нея и й предлага уважението и подкрепата си докато окончателно се “излекува” от  бремето си. Именно разговорите с него и постепенното влюбване,което се извършва в нея към него най –накрая я довеждат до изхода от електриния комплекс и тя е готова да приеме женското в себе си.“ Няма да съм дева-войн повече, нито ще яздя с великите Ездачи, нито ще се наслаждавам само на песните за битки. Ще бъда лечител и ще обичам всичко,което расте и не е пусто. Не желая вече да съм кралца.”На това място много феминистки се възмущават – “Как може в един момент да е войн ,готов на смърт, а в следващия да стане домакиня!!!”  Ние обаче трябва да отбележим ,че в нея е завършил необходимият процес на социална идентификация с фигурата на майката, а фактът, че казва,че не иска да е вече кралица ясно говори, че целият електрин комплекс в краина сметка се върти около властта и как жените,дори в тази книга, изглежда нямат право на нея.Оказва се ,че и в фантастичния,нямащ нищо общо с реалността свят на Толкиновата Средна замя съществуват дълбоки, достойни за психоанализа проблеми. Самата Еовин е носител на крайнопроблематичния електрин комплекс ,което я превръща едновременно  в силна и слаба жена, във войн и жертва на подсъзнавано и авторитети. От произведението най-много може да се съди за автора, както твърдят Фройдовите коментари върху изкуството, изведени от предпоставките на психологията на несъзнаваното: “изкуството е дейност, целяща да успокои незадоволените желания – на първо място на самия творец, а впоследствие – и на публиката.” Какво ли можем да съдим в такъв случай за създателя на книга с такива подповърхностни проблеми като Еовининия електрин комплекс – дали е бил наясно какво пише и какво можем да предположим за него от всичко това?Определено голям въпрос,който със сигурност изисква още няколко курсови работи. И какво ли говори за автора на курсовата работа интересът му към подобен проблем и подобна героиня – по този повод няма да бъде написана нито една курсова работа, ще го оставим на догадките на проверяващите.