Between Hope and Desperation

а прилича на зимна приказка…прибрах се в 1 часа през нощта в един от дългите дни,когато се случват хиляди неща, и хубави и лоши, които са смисълът на живота. И ми беше тъжно-красиво. От гледката на белотата, от заминаващите си приятели, от мълчанието. Май прекалявам с него, не знам дори дали приятелите не ме мразят заради него. Трудно е да обичаш някой, който само си мълчи, а аз всъщност имам да кажа толкова много неща и искам да покажа толкова много любов, но някак си не успявам, само ми остава да се надявам че те знаят, че се досещат някъде дълбоко в себе си и затова ме търпят.
Но нямах намерение да говоря така (пак) за себе си. Исках да кажа за страхотните хора, които имам късмета да познавам. Момичето, което е силно и се извисява над лошото и успява; момчето, което има купища приятели, защото намира добра дума за всеки; жената, която има толкова много да каже и затова мълчи, и която обожавам, но от която се и страхувам, защото се чувствам недостойна; момчето, което може и силно да ме обиди и силно да ме зарадва само с една дума и жест и което има добро сърце; приятелката, която е винаги до мен и ме разбира; онези, които не харесвам особено, но които са си все интересни и готини хора; онези,които обичам, но все не мога да им го покажа; онези, които ми подават ръка и очакват толкова много от мен, а дали ще им върна жеста…; онези,които не съм опознала все още, а много, много ми се иска, защото си знам, че ще ги обикна. Котката – той, Люсек , който май ме харесва, а това значи много в този дом и в моето сърце. Учителят, за  когото няма да напиша дневник днес, който сигурно е леко настинал и чете нещо и ме беше страх да видя днес, но много съжалих, че не дойде. За филмите, книгите, нараняванията, нанесени ми от другите и от себе си; за нещата които искам и трябва да науча преди да тръгна на път и след това….за всичко това ми се плаче и усмихва едновременно. Но най-вече ми се спи, затова сега си лягам, пък утрото е по-мъдро от вечерта, нали….дали снегът ще го има и тогава? Или ще си е истинска пролет. Това ли беше последния сняг за годината? най-сетне…или не? Е, при всички случаи, благодаря и се радвам, и съжалявам, и казвам лека нощ.

It’s so wonderful to be a part of a group that is so amazing, to be among people who are so kind and brilliant and special. I feel most grateful for having that. Last night’s party filled my heart with joy to be a part of such a thing. I will never regret the choices that lead me here and carry me forward. It’s good to belong