Between Hope and Desperation

This has beem a long time coming and I wanted to share it with the world, though it was not very succesful – it only got me to second place ;(

Жената ме гледа критично изпод рамките на очилата си. По телефона гласът й беше прозвучал прекалено делово – тръпки да те побият. И сега стои и ме гледа с най-строгия си поглед, сякаш само за да ме сплаши. Това е първото ми интервю за работа в София – аз съм си изплашена, но нямам ни най-малкото намерение да й го покажа. Интервюта за работа се печелят със самочувствие.-Само на двайсет години, а вече имате богат трудов опит…?-чете ми биографията.Вярно е, от три години насам работя в родния си град всяко лято.В малък град като моя не може да се работи друго освен сервитьорка или шивачка.Тъй че опитът ми не е кой знае какъв.И тя като че ли го подчертава с интонацията в гласа си. Със сигурност не е опитът, който търси –като офис асистент и преводач.Но аз си знам качествата – работата ми преди все ме е научила на нещо,а освен това притежавам нужното за позицията. Да работиш като сервитьорка не е особено изискано ,но те научава на два-три ценни урока. Първо,отношение – изключително е важно как се държиш към клиентите и колегите си. Трябва да си усмихнат, отзивчив, да не ги оставяш да те сплашат с поглед или дума, да си винаги коректен към тях,за да изискваш коректност и към себе си.Второ, организираност - когато отвсякъде ти викат с разни поръчки и искат от теб да си по-бърз от скоростта на светлината, научаваш се да подреждаш приоритетите си и да организираш времето си  така, че да се справяш с всичко.Трето, отговорност – работиш с пари, работиш с поръчки, с хора –научаваш се да поемаш отговорност за всяко свое действие и да знаеш, че лошо ти се пише, ако се провалиш.И ето – три месеца работа като сервитьорка ме промени от 16 годишно дете в 16 годишно дете, което е научило едни от най-ценните си житейски уроци в областта на работната етика.  Три години по-късно седя  пред погледа на строгата дама, която ще   реши дали ставам за работата или не. Защо реших да работя и това лято, тук,вместо да се прибера за малко у дома?Е,първият отговор, който ми хрумва е малко повърхностен…                                       Да не се лъжем, че финансовата независимост е от изключително значение за един млад човек и при това студент. Но аз не искам да работя само и единствено заради парите, които ще спечеля. Те са силен мотив, а също и фактор за промяна( ако не друго с пари бих могла да променя прическата си). Но парите няма да ми дадат онова друго ценно нещо, което само с работа мога да спечеля – от неориентиран студент -    да натрупам опит, който да ме превърне в……успяла в кариерата си уверена и щастлива дама. Колкото по-рано започна сериозна работа, толкова по-голямо предимство ще имам в бъдеще, когато се наложи да се справям с конкуренцията. Защо?Лесен въпрос. Работата в офис, под напрежение от крайни срокове, в атмосфера на голям колектив от професионалисти ще ме научи на няколко ценни урока – самодисциплина, ефективност, анализ на трудни ситуации и разрешемието им, работа в екип, толерантност към различните мнения и самокритичност към собствените. С подобни качества в резюмето ми работодателите ще се избиват за мен. А какво повече може да иска един млад професионалист? Ето така би ме променила работата – би ме превърнала в един ценен млад професионалист.  Затова започнах с ентусиазъм да си търся работа... Затова и в момента тази строга дама ме гледа така изпитателно – дали имам нужните качества за тази позиция? Тя още не знае, че рядко се е сблъсквала с толкова мотивиран човек. Мотивиран да успее, да работи усилено ,а после да се наслади на успехите от свършеното. Тя не подозира, че трудно ще намери по-отдаден на каузата човек, който е толкова решен да вложи всичко от себе си в труда си.  Със строгата дама си поговорихме близо половин час, дори успях да я разсмея за един кратък миг, преди да се усети, че трябва да поддържа имиджа на професионалист. На излизане от кабинета й благодарих за оказаното доверие и за възможността, която ми предоставя .Стиснахме си ръцете.          Излязох от този кабинет променен човек. А още дори не бях започнала истинската си работа. Промяната се дължеше на факта, че вярата , която имах в себе си се оказа напълно основателна – тя ми помогна и другите да повярват в мен. Сега вече знаех със сигурност, че не съм неидентифициран обект на сцената на трудовия пазар. Аз бях липсващото парче от пъзела в една компания, където се нуждаеха от мен и качествата ми. Усмихнах се широко. Промяната ми тепърва започва, и началото беше изключително благополучно. Сега всичко зависи от мен. Светът  само чака да му покажа най-доброто от себе си. Щастието е открит хоризонт, предстоят много положителни промени…