Between Hope and Desperation

So, with the minor fact of two more exams to go before the official end of my third year, I have successfully (yeah, an A!!!) gone through the Japanese Language exam, which basically means I am a yonensei now. It’s been tough to get here. But I had loads of fun. The room is white heated and quiet and I feel quite bonyari but happy.

My leg gives me less pain but still worries me. I really do hope it gets independent of the cane soon. In the mean time friends are all around and it’s always nice to see their happy faces.
All that is left right now is to get me a good book to read. Easy.

So, I’m left to enjoy the moment.

mata kondo,ne.

Имаше нещо странно в днешния ден на детето…не се чувствах като дете, беше ми някак тежко и тревожно. Не ядох сладолед. Жалко, трябваше да отбележа празника някак, все пак съм си дете.Но просто не се чувствам така. Нещо ми тежи. Задълженията, самотността. Напоследък сякаш нещо ми липсва, някой ми се изплъзва, май съм изгубила посоката. Надявам се скоро да я намеря, защото времето е тъкмо за вървеж напред, нанякъде.

Иначе се видях със стара приятелка, хубаво е да се поддържат приятелствата, винаги съм го казвала, и сега отново го доказвам. А друга приятелка жъне плодовете на усилията си и се надявам да им се радва както се полага.

Утре ще се видя с още приятели…поне това е планът. Надявам се отново да почувствам онази връзка и топлота, която винаги ме изпълва, когато съм  с тях.

Напоследък преливам от радост по книгите, които чета…те изпълват дните ми на куцане и празнота. Книгите са най-прекрасното нещо. Но ме отклоняват от края на семестъра, трябва да се поогранича. Нека първо свърши успешно годината, пък после ще вдигна reading-party, мое си понятие.

Когато усещам красота, ставам жадна за още…остава ми една, най-силна мечта…някога…

а прилича на зимна приказка…прибрах се в 1 часа през нощта в един от дългите дни,когато се случват хиляди неща, и хубави и лоши, които са смисълът на живота. И ми беше тъжно-красиво. От гледката на белотата, от заминаващите си приятели, от мълчанието. Май прекалявам с него, не знам дори дали приятелите не ме мразят заради него. Трудно е да обичаш някой, който само си мълчи, а аз всъщност имам да кажа толкова много неща и искам да покажа толкова много любов, но някак си не успявам, само ми остава да се надявам че те знаят, че се досещат някъде дълбоко в себе си и затова ме търпят.
Но нямах намерение да говоря така (пак) за себе си. Исках да кажа за страхотните хора, които имам късмета да познавам. Момичето, което е силно и се извисява над лошото и успява; момчето, което има купища приятели, защото намира добра дума за всеки; жената, която има толкова много да каже и затова мълчи, и която обожавам, но от която се и страхувам, защото се чувствам недостойна; момчето, което може и силно да ме обиди и силно да ме зарадва само с една дума и жест и което има добро сърце; приятелката, която е винаги до мен и ме разбира; онези, които не харесвам особено, но които са си все интересни и готини хора; онези,които обичам, но все не мога да им го покажа; онези, които ми подават ръка и очакват толкова много от мен, а дали ще им върна жеста…; онези,които не съм опознала все още, а много, много ми се иска, защото си знам, че ще ги обикна. Котката – той, Люсек , който май ме харесва, а това значи много в този дом и в моето сърце. Учителят, за  когото няма да напиша дневник днес, който сигурно е леко настинал и чете нещо и ме беше страх да видя днес, но много съжалих, че не дойде. За филмите, книгите, нараняванията, нанесени ми от другите и от себе си; за нещата които искам и трябва да науча преди да тръгна на път и след това….за всичко това ми се плаче и усмихва едновременно. Но най-вече ми се спи, затова сега си лягам, пък утрото е по-мъдро от вечерта, нали….дали снегът ще го има и тогава? Или ще си е истинска пролет. Това ли беше последния сняг за годината? най-сетне…или не? Е, при всички случаи, благодаря и се радвам, и съжалявам, и казвам лека нощ.

It’s so wonderful to be a part of a group that is so amazing, to be among people who are so kind and brilliant and special. I feel most grateful for having that. Last night’s party filled my heart with joy to be a part of such a thing. I will never regret the choices that lead me here and carry me forward. It’s good to belong

Going home.

It has been long and hard, hectic even. But I’m letting it go now and I’m going home.

It’s high time I felt Christmas.